Биография

НАЧАЛОТО

Има много момчета по света, които мечтаят да направят яка рок банда. От тая порода бяхме и ние. Сашо беше забивал някъде из София здрав метъл. Берковчаните Любо, Крум и Наско си бяха свикнали с хард стила на местната група „Клада”, а Митака имаше някакво минало с рока на сливенската група „Символ”. Събрахме се и се оказа... пълно раностилие. Всеки харесва различни неща. Но имаше и много общо между нас. Харесахме се и я захванахме направо... през просото. Може би първият концерт в КЕВ-а в Търново трябваше да го кръстим „Пътят от София”, понеже от там Крум докара барабаните, гостуващи музиканти и сценичния майстор Пеци.

КОНЦЕРТИТЕ

Там беше наистина интересно. Определено на тях идваха повече доброжелатели – ученици, студенти, всякакви търновци и не само. Правихме ги в университета или в „Обрита”. Уредбите бяха скапани и два-три от тях бяха излагация. Особено смешен беше концертът в спортната зала за някакъв осми декември. Там акустиката просто липсва. Старата апаратура нещо изпуши. Ние забихме здраво и се чуваше просто един грохот. Като разбраха каква е работата, част от феновете дойдоха на сцената и ни поканиха на танц. Хери Индианеца беше сред тях. Започна едно здраво пого. Ние зарязахме да свирим и се включихме в танца. Музиката я оставихме за друг път.
Иначе много от другите концерти бяха чудни. Първо заформяхме купон в гримьорната, там имашие винаги десетина помощници. После – на сцената... В публиката усещаш, че са свои. Радваш се и започваш да им разказваш своите истории. А „Фалш” си беше интересна и поучителна история...

ПУБЛИКАТА

Дистанция между нас и нея имаше само в пространството. През цялото време усещахме, че сме едно цяло. Преди да започнем публиката ни подготвяше, прегръщаше, надъхваше, сякаш ни предстоеше нещо много важно. Когато излизахме на сцена, ни подкрепяха много силно. Не обръщаха толкова внимание на грешките и слабостите ни, на лошата апаратура, на някои фалшиви моменти. Ние често влизахме с китарите в нея, в София на Сашо даже му захапаха грифа, на Митака му взеха микрофона да попеят, само Крум не можеше, завалията, да мръдне от барабаните. Ама той си правеше собствено шоу.
Публиката беше наш приятел който знаеше, че зад името на групата ни се крие искрености и истина. С песните си ние се обяснявахме в любов на публиката, плачехме горчиво от гадостите в обществото, но преди всичко бяхме идиотски весели и им казвахме: забавлявайте се, скъпи приятели, това никога никъде няма така да се повтори.

ТЪРНОВСКИТЕ МУЗИКАНТИ

Ей, тия са страхотни пичлемета! Техните групи тогава бяха пълни с много добри музиканти. А ние си бяхме направо сбирщина. Да, ама ония дойдоха и ни казаха: вие сте уникати бе, истински сте и сте големи идиоти. Дайте да ви понастроим китарите, да съберем апаратурата и да правим заедно концерти. Така и стана.
Бастата заживя в студиото ни и какви чудеса направи от старите техники. Невен и Лимбата със своята група ни подадоха ръка за много концерти. А когато и Радо, Суперрадо всъщност дойде при нас на клавишните във „Фалш”, нямам думи...

ТУРНЕТАТА

От да си спомним два убийствени момента – в Червен бряг и София. В Червен бряг ни поканиха Въсо и Кире – уникални образи от търновското студентство. Ние си тръгнахме с влака и около трийсетина фенове. Топло посрещане в града. Подготвихме се в читалището за концерта, ама не знаехме какво ни чака. От къде се събра тая публика, голямо викане, танци, радост. Имаще много щуротии, ама върха бяха няколко души с каски, дето се качваха на сцената, радваха ни се и после се хвърляха в публиката с главата надолу. А Радо си свиреше като Джон Лорд...
В София сценариите винаги бяха различни, ама в Художествената нямаше аналог. Имаме си безценен запис от там. Понеже беше част от рок маратон с много групи, публиката беше вече на различни нива: първо ниво – спящи на земята, второ – седнали, трето – прави и неподвижни, четвърто – беснеещите. Тези последните бяха много, дърпаха ни в публиката или се качваха при нас. Опитваха се дори да ни черпят по време на песните.

ПЕСНИТЕ

Може би си заслужава да напишем по нещо за всяка една. За нас те не са, както казват, парчета от тава, защото не става дума за баница. Всяка песен е една наша рожба, истинска, уникална, жива. В нея се крие история за радостите и болките на нас, човеците. В създаването им участвахме всички – Сашо, Любо, Крум, Наско и Митака. Всъщност изпявахме част от своя живот и всяка една като писмо в бутилка я пускахме в морето на публиката. Търсехме своите спасители, които ще ни разберат.
С текстове и музики участваха наши близки и приятели – Лъчо, Стивън, Весо. Ние обаче посвещавахме много време не само да направим аранжимент, ами и да анализираме това, което сме казали.

СТРАШНА ВЕСЕЛБА

В края на 20 век в Сливен имаше рок група с това име. Просто момчетата се бяха кръстили на песента и я изпълняваха – с две китари, бас, клавишни, цигулка, кларнет, обой, тромпет, ударни и няколко вокала. Заслужаваше си да ги чуете.
Тази песен се роди в Старата къща в Търново, ама не оная кръчма, ами нашата квартира в стария град. Там живеехме, гостуваха ни стотици и течеше безкраен купон. Така че беше голяма веселба. Ама приличаше малко на декамероновия пир по време на чума. Около нас имаше купонна система, глад, мизерия, бедност, митинги, политически идиоти, а ние мечтаехме „да учим и да сполучим”.
Депресията беше пълна и повсеместна. Имахме избор – или да полудеем от притеснения, или да се позабавляваме. Та така започна тази с т р а ш н а в е с е л б а – а – а...