Текстове

БЕЛ

м. Д.Добрев/т. Л.Минев

Аз съм права лопата, аз съм бел и към дръжката права съм привързана с тел. Аз съм права лопата аз съм бел. Мойта сила огромна е и няма предел. И щом се наложи аз забивам глава в мека, твърда или във ронлива земя. Аз нямам умора имам стъв, имам цел. Аз съм права лопата. Аз съм бел! Аз съм права лопата, аз съм бел. Не правете със друг инструмент паралел! Аз съм права лопата, аз съм бел. На господара съм вярна той в ръце ме е взел и до сетния ден ще му бъда аз роб. Ще обръщам градина, ще копая и гроб, Аз нямам умора Имам стръв, имам цел, Аз съм права лопата. Аз съм бел.

В МОЯТА МАЛКА КВАРТИРА

м.т. Димитър Добрев

В моята малка квартира е пълно с мечти. Понякога влиза и почти повярвал, зарадван, учуден усмихвам се аз. Забравил за похот и мъка,пиянство без страст. В моята малка квартира няма прави ъгли. Стъпка от гълъб ме пази-вечна бъди! Три помръкнали, млади лица гледат във мен. Някой свободен се лута, а други във плен. Жълти рози с червени бодли, Мои братя със мъртви очи. Впити пръсти в отровната пръст. Гроб във тръни и пръст. Боже мой-търся другия свят. Не във мрак, лед и хлад. Боже мой-дай ми слънце, вода и топлина. В моята малка квартира е скромно, дори бих казал бедно, без лъх на пари. Снимки, рисунки, китара, куп книги без ред. Джон е сам на стената-самотен и блед.

ВРЕМЕТО НИ НОСИ

м./т. В. Василев/Фалш

Младостта ни разпиляна, Истината - лоша стана в днешния ден, любовта ни преиграна чувствата ни все ги няма пак съм сломен. Ах кога ли, ах кога ли Вяра, надежда и любов ще има? Времето ни носи - хиляди въпроси. Всеки май си проси отговора прост. "Къде ми са детските книжки? Кажи ми мой прашен сандък! Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък!" Мама, татко и аз /и скара бира/. Скара, татко и аз. Скара-бира и аз. Само скара и аз.

ТРИ ЛИСТА

м. Л.Тодоров / т. Ст.Хинов

Три листа от детелина, а четвъртото си ти. Аз се радвам, че те има, плачат старите мечти. Плачат думите, и книгите, и реката, и водата все тече и плаче... Аз седя и гледам, На брега съм седнал. И съм тук от много векове. Дишам, плача и се смея. Плачат хората и думите, и книгите, и реката, и водата все тече и плаче...

СТРАШНА ВЕСЕЛБА

м./т. Д.Добрев / ар. А.Витек

Мишките тропат със малки крачета по тавана и странно,че музика чувам. Там под прозореца бабички викат за еди-какъв си колбас колко струвал. В тъмните ъгли се крият хлебарки и кръшно танцуват и бясно лудуват. Цигани черни играят на сварка, дами перверзни се скомно преструват. Но всичко това не е неприятн. Напротив! Е Сташна веселба. А ето над нас-небе необятно и сребърна, сънна Мъгла. Улични котки умилкват се хитро, а малки момченца ги мерят с буркани. Млади творци със свойте палитри рисуват портрети на мъртво пияни. Група добрички момчета /пънкари/ обезлюдиха за малко града. “Сива тъга лъхат къщите стари” писа тъжен поет със тъжна брада. Но всичко това не е неприятн. Напротив! Е Сташна веселба. Я ето над нас-небе необятно и сребърна, сънна Мъгла.

ЗЕЛЕНА МУХА БЛУС

м. Д.Добрев / т. В.Василев

Аз имам във къщи голяма зелена муха. Когато във хола аз много боклук събера. Мухата долита със хитри очи, с лопадка я гоня, а тя бръмчи... З-з-зелена муха, блус. И тази голяма, досадна зелена муха. По цял я гоня с флакон “Мухозол” във ръка. Изпълнен съм аз, с безкраен бяс, а мухата пропя с човешки глас: З-з-зелена муха, блус.

ГОРСКА ПЕСЕН

/или историята която един пътник разказва на своята кранта/

Под бор голям минавах аз когато шишарка ме удари по главата. Пияна катеричка гадно се изкиска и сок лимонов в чаша джин изтиска. Косата си напълних със иглички. На таралеж крайпътен се маскирах. Преметнал печката с дърва нарамо към бъдещето светло галопирах. Смутени камъни примляскваха виновно. Татул тантурест гледаше отровно. Изпрян котлон на кабела висеше, мастит професор охлюви ядеше. Една козица майка многодетна, червени шапчици търкаляше по друма. Пред мен изкочи фотография моментна и ми поиска превантивна сума. По пътя продължих многопрестижно, а вълци виеха във стил безклатно. Стъмни се и сред сноп заспали мисли историята свърши, чу ли кранто?

ИСКАМ ДА ПЕЯ, ДОКАТО СЪМ ТУК

м./т. Д.Добрев

Всичко е сякаш просто- тук съм аз и съм сам. Мога да скоча от моста, ала истината не е там и живота дари ме с пореден юмрук но аз искам да ви пея, искам да пея, докато съм тук. Ти обърка повече мойте мисли нестойни. Близките хора далече тръгнаха пак неспокойни и извиках на някой-обърна се друг, но аз искам да ви пея, докато съм тук. А във старата къща гншият наште тела. Гадни сноби повръщат най-добрата храна. И повярвах във теб, ти помилва ме с чук, но аз искам да ви пея искам да пея, докато съм тук. Някой скача безумно в мократа тъмнина. Обич кратка ще лумне, после пакпустота. И ме гледа глупака-казва,че съм боклук, но аз искам да ви пея искам да пея, докато съм тук!

ДАЙ МИ РЪБ

м./т. В.Василев,ФАЛШ

Сутрин ставаш, оригваш се на слънцето и вече си готов за новия ден. Хайде на закуска-седем, осем бири, животът ти ще бъде по розов и свеж. Но не е така! Но не е така! Заоблени неща в живота не искам! /Всичко заоблено е в стил Гауди-17 век/ Дай ми ръб, дай ми ръб- да разбия там моята проста глава. Има хора зелени. Има хора червени. Има хора идиоти. Има хора простаци. Има хора глупаци. Има хора тъпаци. Има хора простаци. Има хора диваци. Какви хора ни трябват на нас? Хора глупаци? Хора тъпаци? Дай ми ръб, дай ми ръб- да разбия там моята проста глава.

СВИНСКА ПЕСЕН

м. Д.Добрев, А.Витек / т. Л.Минев

Префърцунени прасета се захласват в унисон- на събрата си в тавата лапнал жълтия лимон. Пуйка чурулика вяло от високия балкон: фурната е вече топла ще я готвим за купон! Счупените си черупки жално гледат две очи, а до тях в тигана мръсен вряло олио цвърчи. Чай смрадликов във торбичка безобидно си смърдя. Лъчо седна върху него и да пише взе, че спря!

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА

т. Стефан Цанев / м. Магърдич Холян, Фалш

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА - падаме, както ходим, умираме, както спим. Въпросите на тая планета я решим, я не решим… Но не казвайте: утре ще бъдем красиви. Не казвайте: утре ще бъдем щастливи. Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем… Ще обичаме утре, утре ще бъда любим. Носете си новите дрехи, момчета, падаме, както ходим, умираме, както спим. Не казвайте: утре ще почнем голямото, днес да спечелим пари за прехраната. Не казвайте: утре да бъдем честни, днес тихичко ще се проврем... Носете си новите дрехи, момчета, ходейки падаме, сънувайки мрем. Не казвайте: утре с викна площада ще кажа истината, после – на клада! На клада, но утре. А днес потърпете, днес се налага да премълчим... Носете си новите дрехи, момчета – падаме, както ходим, умираме, както спим!

МОЯТ СВЯТ

м./т. Д.Добрев, Л.Тодоров

Помня мъничък бях, виждах сънища нежни. По пътеки вървях, сред цветя се оглеждах и във извор се къпех. Сивобели скали, от листа чуден дом. Остарели орли, сам ездач с дивен кон там далече се лутат... А днес вече не знам друг ли съм, същия ли. В грях и сред срам, след отиване-връщане моят свят се смени. И видях хора бият се, дроги се друсат. Гледам: някой просто правят пари. В болен чужд свят тленен, мътен и мръсен песен сред фалш, сред тъга се роди.

ДЕЦА НА МАШИНИТЕ

м./т. Д.Добрев/ар. А.Витек

Главите ни са два ексцентрика. Ръцете - механични лостове. Вървим, вървим с пружинни колена. Машините шумят в ноща приятно. И весело си пея химна: Ей, главата - чук, сърцето ми бобина! Веднъж едно момиче се опита душа, не не механизъм в мен да търси. Но аз я пипнах с мойте сръчни валове. Косата й-на възел я направих. И весело си пея химна:Ей, главата - чук, сърцето ми бобина! Добре е да си със добри приятели - с ключ гаечен ги милваш по главите. С машинно масло те заплюват радостно. Пияни сме от електричен ток. И весело си пея химна: Ей, главата - чук,сърцето ми бобина!

ГЛЕДАМ ТЪПО

м. Д.Добрев / т. Л. Минев

Ще седна на пода, крак заврял под килима. Ще изрежа нокътя на средния си пръст. Ще среша на косата си лявата половина, ще измеря аз със поглед част от средния си ръст. Ще подхвана някой стих с по простовата плетка. Ще помисля три секунди за трета братовчетка. Ще се прозявам уморено в тон с поредна диско песен, а навсякъде край мене ще вони на лук и чесън. Гледам тъпо като вол умрял от скука. Гледам тъпо обаче хич не ми и пука. Гледам тъпо сякаш антифриз съм пил, гледам тъпо, гледам тъпо, като увяхнал карамфил. Ще направя някоя грешка непростима. Ще се кая за това около четвърт час. Ще погледам с огледало свойта пломба любима. Как будилника тиктака ще послушам във захлас. Гледам тъпо, идиотски,но с финес. Гледам тъпо с нерентабилен интерес. Гледам тъпо като изкривен пирон. Гледам тъпо, като изтърван от клон.

КОФАТА

м./т. А.Витек

Кофа. Смрад. Плесен Стара. В мъртъв град на мръсна гара куче и котка побеснели от глад консумират своя събрат. Зъл. Безчестен. Корумпиран. С характер обезличен и асвалтиран. Тъп и прост като кратуна и за нищо не се бунтува. Роден във кофа за боклук. Живял във кофа за боклук. Мислил във кофа за боклук. Умрял във кофа за боклук, погребан в кофа за боклук, хайде всички в Кофата, хайде, хайде, хайде! Разложени, разрушени, обезглавени, Всеки ден се раждат обезчестени. Принудени да се борят със Страстта и да посрешнат слепи Смъртта. Роден във кофа за боклук. Живял във кофа за боклук. Мислил във кофа за боклук. Умрял във кофа за боклук, погребан в кофа за боклук, хайде всички в Кофата, хайде, хайде, хайде!

ТОТАЛЕН АБСУРД

м./т. А.Витек

Обичам с помия да се храня. Обичам с помия да се къпя. Обичам с помия да пия. Човек ли съм или свиня? Тотолен, тотален, тотален абсурд. Обичам лавандулов спирт да пия. Обичам с лавандула да се къпя. Обичам лавандулов спирт да ям. Алкохолик ли съм или наркоман? Тотален, тотален, тотален абсурд. Тя беше без коса. Тя беше без уста. Тя беше без очи. Тя беше без уши. Тотолен, тотален, тотален абсурд. Веднъж когато лавандула бях много пил и с помия се бях наял. Запознах се вечерта с една и после отиваме у дома. Лягаме си и събуждам се а на сутринта гледам до мен - свиня! Тотолен, тотален, тотален абсурд.

КОГАТО ХВАНАХ ВЪШКИ БЛУС

м. ФАЛШ / т. Д.Добрев

Вчера хванах въшки в университета. Казват:дръж се мъжки-че сме ние гад проклета. Всичко аз зарязах, дълго със "Купрол" се мазах. Помогни ми мамо, че тръскам въшки аз на твойто рамо. Въшки върлуват във нашта коса, както ние мърсуваме в нашта гора. Въшки си хапват от наште глави, както ние си хапваме свински уши. А дали въшки са те, или въшки сме ние? Тука въпроса се крие.

ВСИЧКО ЩЕ СВЪРШИ КАТО ДЪЖД

м./т. Димитър Добрев

Всичко свърши като дъжд, като дъжд - и ще има локви. Някой ще стане силен мъж, други слаби и мокри, Посл на слънцето идва ред- всичко ще скрие. Огън, приятел, празни надежди ще изтрие. И тогава аз ще трагна сам там към склона. С очила и дънки, с поглед ням. Всичко ще свърши като дъжд, просто дъжд, дъжд приятен и ще изчезнат изведнъж твоите истински приятели. Много охлюви ще изпълзят от своите къщи. И като хората - някой ще се върнат пак, други-не се завръщат. И тогава аз ще тръгна сам там, към склона. С очила и дънки, с поглед ням. Всичко ще свърши като дъжд.

БЕЛ